ЛИМО̀НЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Лимонов. Би са покрила [Нова земя] с палмови гори, с портокалеви и с лимоневи дървета и с тропически поляни. ДБ, 3, 12-13. — „Маринке, мома Маринке, / защо си жълта лимонева“ Нар. пес., СбСВт, 364.
