ЛИНГВАФО̀Н м. Спец. Комплект грамофонни плочи, върху които е записан пълен курс по някакъв чужд език. Изучаването на чужди езици до голяма степен се наложи аудио-визуалната система, която обединява предимствата на лингвафона с тези на зрителното възприятие. РТЕ, 1972, кн. 7, 213.

— От лат. lingua 'език' + -фон.


Източник: Речник на българския език (онлайн)