ЛИНГВЍСТ м. 1. Езиковед. По изпитаните и одобрените изследвания на най-учените любословци и язикоизпитатели (лингвисти) признато и приемното е за необоримо начало и доказателство, че сичките живеющи в Европа народи са преселци въобще от великая Азия. Г. С. Раковски, БСI, 8. В славистичните конгреси участват изтъкнати лингвисти, литературоведи, фолклористи и историци от много страни.
2. Остар. Човек, който знае много езици; полиглот. Честити били [ловчените], .., че намерили един такъв учител с пет езика за пет хиляди гроша... Кой е този евтин лингвист, дето ще преобрази ловченското училище на академия. Г, 1963, бр. 7, 52.
— От фр. linguiste през рус. лингвист. — В-к Гайда, 1863.