ЛЍНГЕР м. Диал. Меден съд като купичка; сахан. Момковата майка / мари, низ двор въз двор ходи, / в лингер вино носи, / мари, та сватове служи. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 110. Радка носи месалата, / булката с детето. / Разпослаха, нарядиха: / лингери, паници, / презръчника преметнаха, / дадоха и лъжици. Ц. Гинчев, ДТ, 37.


Източник: Речник на българския език (онлайн)