ЛИНЕА̀Л м. Спец. Дълга права линия, на единия край на която под прав ъгъл е закрепена неподвижно къса линийка, употребявана обикн. за чертане на успоредни хоризонтални линии. С добре подострена креда и с линеал се очертават контурните линии на кройките върху плата. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 70. Хоризонтални линии се чертаят с помощта на линеал. Напречникът на линеала се долепва до левия ръб на чертожната дъска и по горния ръб на линията му се изтегля хоризонталната линия. Маш. IХ кл, 41. То [крушевото дърво] е много сгодно и намира голямо употребление за правене на линии, линеали, мащаби и други подобни, употребявани при рисуванието и чъртанието. Гр. 1906, бр. 21-22, 325.
— От лат. linealis през нем. Lineal.