ЛИНЀЯ, -ѐеш, мин. св. линя̀х, прич. мин. св. деят. линя̀л, -а, -о, мн. линѐли, несв., непрех. 1. Бавно, постепенно слабея, губя сили, жизненост, от болест, мъка и под.; вехна, гасна, гина, губя се, крея, чезна. Той бе почнал да линее от някаква си невярна болест. Елин Пелин, Съч. I, 206. „Може би тя има право .. Туй момче линее, няма апетит. Сигурно има нещо по-сериозно и тежко, не е току-тъй.“ В. Нешков, Н, 418. Децата ѝ линеели, умирали от глад. Отникъде помощ, отникъде подкрепа или топла дума. П. Здравков, НД, 73. Изражда се Симеоновият род. Линее, но няма как, ти сам видя. М. Смилова, ДСВ, 231. Светлолица хубавица / с него там живее / и запряна тя горкана, / тъжи и линее. Π. К. Яворов, Съч. I, 9. // Стесн. За растение — не се развивам добре, губя свежестта си. И все нямаше и нямаше дъжд. Земята се спече и се набразди с дълбоки пукнатини. Линееха дърветата, съхнеше тревата и звънеше хладния вятър. Ив. Венков, ХКН, 109. ● Обр. През октомври ярките багри постепенно започват да линеят, короните на дърветата оредяват и се оголват. Н. Виходцевски, HEP, 14. Вечерта линее / бавно над стрехите, / бледна и прозрачна. Д. Бояджиев, С, 32.
2. Изпитвам силна душевна мъка, болка от копнеж по някого или нещо; вехна, губя се, крея, посървам, чезна. И знаеше вече за кого напреди е линяла тя и за кого вие сега своите китки. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 112. Преславските девойки линеят по тебе, правят ти магии на св. Еремия, наричат се на тебе, та дано забравиш годеницата си. М. Смилова, ДСВ, 228. — Защо у нас кактусите са тъй дребни, джуджета? Старецът промълви глухо. — Както аз не издържах в тяхната страна, а тъгувах, .. за родния край, така и те линеят за своята родина. П. Бобев, К, 123. Той си мислеше, че като ся ожени ще ради по-сръдчено, защото и жена му болеяше и линеяше за песнотворство и за художество. Й. Груев, СП (превод), 112.
3. Прен. Постепенно загубвам доброто си икономическо положение; западам, замирам. Селото линееше в планината, белилото на къщите се ронеше и падаше в реката, .. хората все отиваха нанякъде. С. Северняк, ИРЕ, 247. През първите години на игото градът [София] продължава да се развива, но по-късно, със залеза на Отоманската империя, почва да линее. Л. Мелнишки, ПП, 8.
4. Прен. Постепенно изгубвам своята активност, сила, влияние, което съм имал; западам. Знатните се занимават повече с магии, отколкото с молитви, простите го ударили на безгрижие, кражби и просия, а царската власт линее и си стои настрана. Ем. Станев, А, 113-114. Той се втурна в стремглава деятелност, .. Но към края на лятото цялата тази бурна деятелност започна да линее и засъхва. А. Гуляшки, СВ, 282. От петнадесет години доблестите на нашето болярство линеят, преломени от стремежа за лек и охолен живот. М. Смилова, ДСВ, 21.
5. Спец. За бозайници, птици и насекоми — сменям периодично козината, перушината или обвивката си.