ЛИНКА̀Ч м. Индив. Дълга каишка, на която се държат ловните кучета. Около коня на Кубер се тълпяха кучетари и соколари, които очакваха тръгването на господаря си... Кучетата се дърпаха на линкачите, полайваха. Й. Вълчев, СКН, 247.
