ЛИНОЛЀУМ м. Дебела подова постилка от ютено платно, на което върху едната страна е пресувана смес на ленено масло с каучук и др., а от другата страна е намазано с маслена боя за предпазване от влага. Подът на килера беше с мозайка, а в кухнята имаше плътно прилепен линолеум. П. Славински, ПЩ, 188. Започна да я запознава с бъдещата работа край болните, да ѝ обяснява за какво служат някои инструменти, как трябва да ги изварява и нарежда в шкафчето, как да избърсва линолеума. Ем. Станев, ТЦ, 31.

— От англ. linoleum.


Източник: Речник на българския език (онлайн)