ЛИНОТЍПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Печат. Който се отнася до линотип. Всяка сутрин той [Кирил Маджаров] облича синята рубашка, сяда пред клавиатурата и с признателност се вслушва в шума на линотипната машина. В. Йосифов, Избр. тв I, 39. Тая хартия не е обикновена. Тя е минала през линотипна машина, станала е вестник. Св. Минков, ДА, 111. Линотипен шрифт. Линотипна форма. Линотипен отдел.


Източник: Речник на българския език (онлайн)