ЛИПА̀ ж. 1. Широколистно дърво със сърцевидни назъбени листа, отдолу сивомъхнати и с дребни и жълти ароматни цветове на съцветия, които, изсушени, се употребяват за чай. Tilia. Пред малката бяла къщичка на Симови още цъфтеше липата с кичури от гъсти жълти цветчета. Ем. Коралов, ДП, 20. Бялото двуетажно здание на гарата беше засенчено от грамадни липи, които се издигаха високо над покрива. М. Марчевски, П, 162. Пролетта настъпи с гръмотевици, с проливни дъждове, с птичи гласове, .. Липите на „Унтер ден Линден“ скоро ще почнат да цъвтят. А. Каралийчев, НЧ, 136. Бяла, спретната къщурка. / Две липи отпред. / Тука майчина милувка / сетих най- напред. Ран Босилек, Р, 29.
2. Само ед. Дървен материал от това дърво, който се използва за направа на мебели, в резбарството и др. Каменов започна да ги [дървените фигурки] разглежда една по една. Някои бяха изрязани от смрадлика, други от липа, трети от круша. П. Бобев, ГЮМ, 13. Масичките, столчетата и креслата се изработват от мек материал — чам, липа и др. С. Цонев и др., ВА, 9.
3. Бот. Род листопадни медоносни дървета, укрепващи почвата, от семейство липови, от които у нас се срещат само четири вида. Tilia.
◊ Процъфтявам / процъфтя (раззеленявам се / раззеленя се) като липа у (в) пожар. Диал. Ирон. Никак не съм добре; не успявам, не прокопсвам.