ЛИПА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Събир. Гъсто израсли липови дървета на едно място; липова гора. — Виках им [на ловците] да избиколим откъм скалите. После ще се спуснем в липака и ще обядваме в лагера. Г. Мишев, ЕП, 63. А откакто се образува стопанството, липаците още повече се разредиха и между тях се ширнаха блокове. Ст. Даскалов, СЛ, 5. Имало едно време у наше село едън айдук, .. Он не одил сам, а водил по седъмдесе души ора (чета) и тука се крила по липаците. СбНУ XLI, 428.
2. Диал. Дървен материал от липа; липа, липовина. В неделя сутринта баща му каза, че трябва да отидат на лозе, след като в кръчмата се заприказва случайно с цигании, дошли от селата да купуват липак за лъжици и корита. Т. Харманджиев, KB, 345.