ЛИПИСКА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е произведен в гр. Липиска (старо наименование на Лайпциг); липиски. Извади [Арнаутина] от пояса си голям липискански пош, избърса челото си, изтри и насълзените си очи. Й. Йовков, ПГ, 26. Насреща бе застанала хаджи Серафимовата внука, .. А тя бе облекла леки, празнични дрехи, превързала бе главата си с шарена липисканска шамия. Д. Талев, ЖС, 53. Гледах обутите ѝ в червени липискански чехлички нозе и си мислех защо не съм бялото пухче върху тях, за да бъда все около нея. П. Спасов, ГЛЗЗ, 69. Дошла по-младата дядова Либенова снаха, донесла едно четириуголно столче, накрила го с червена липисканска кърпа. Л. Каравелов, Съч. II, 48. Ние тъчеме аби и шаеци, но носиме липисканска чоха. СН, 1872, бр. 41, 328.


Източник: Речник на българския език (онлайн)