ЛЍПСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от липсвам. Неговото липсване щеше да бъде погледнато като едно бягство, като една подлост. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 142.
— Други (диал.) форми: лѝпцване, лѝпцане.
