ЛЍПСУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Липсвам. — И какво ѝ липсуваше на тая магарица? Гладна ли бе остала или жъдна, или гола? Ив. Вазов, Съч. XXIV, 71. Най-после старите жени почнаха една по една да липсуват, а и време беше: среднощ преваляше. А. Страшимиров, ЕД, 30. Колко сте нетърпеливи вий младите! Прилични сте, юнаци сте, сичко ви хубаво. Но само благоразумното търпение ви липсува. Кога си турите нещо наум, искате изведнъж да го придобиете. К. Величков, НС, 15. Пълната стомна с вода никога да не липсува до вареля [с виното] ти. Ил. Блъсков, ПБ II, 80.
— Друга форма: лѝпцувам.