ЛИРЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. 1. Литер. Емоционалното съдържание на всяко лирическо произведение, без оглед на характера на чувството. В някои мои граждански стихотворения стои песимизмът на Некрасова, както в някои поеми — веенето на Шевченковия лиризъм. Ив. Вазов, Съч. IX, 205. Променена действителност, която художникът беше наситил с лиризъм, с интимна поезия, с някаква смесица от любов, тъга и възторг — на предела между истинския живот и фантастиката. М. Кремен, РЯ, 313. Повечето от стихотворенията [на П. П. Славейков] с интимен характер са пропити с бодро чувство, .. Такова настроение внушават и наситените с лиризъм природни картини. Лит. XI кл, 1964, 41.
2. Емоционален маниер на творене и изява, присъщ на даден човек на изкуството; лирика. След това сериозно предупреждение момичето в резедавата рокля става също много сериозно, .. и запява арията с такъв неподозиран лиризъм, че по телата на всички полазват студени тръпки. Св. Минков, РТК, 149-150. Лиризъм в музиката.
3. Прен. Нежно, приповдигнато чувство, изтънчена емоционалност. Бонев изпрати до Муткурова една втора телеграма, в която — с един несвойствен нему лиризъм — призоваваше историческото минало на Търново и честитеше на Пловдивския гарнизон патриотическата инициатива. С. Радев, ССБ II, 82. Македонци .. Славно борческо племе, готово всеки миг да грабне пушката в името на свободата. И все пак, славянската му душа е сантиментална. Тя е нежна и пълна с лиризъм. К. Кюлявков, СПП, 12.
— От фр. lyrisme през рус. лиризм.