ЛЍРИКА, мн. няма, ж. Книж. 1. Литер. Един от трите литературни рода (лирика, епос, драма), който отразява обективната действителност, пречупена през чувствата и мислите на твореца. Художествените произведения се делят на три големи рода: лирика, епос и драма. Христом. VII кл, 1965, 23. Яворов създава прекрасни образци на любовна лирика. Лит. XI кл, 1964, 76. Епосът, лириката и драмата при цялата им еволюция в историята на литературата запазват неизменното на своята жанрова природа. С, 1972, кн. 9, 223.
2. Произведения, принадлежащи на този род; поезия. В своята гражданска лирика той [Яворов] изразява прогресивните си убеждения и проявява близостта си до социалистическите идеи. Лит. XI кл, 1964, 65. Лириката най-често е изповед. С, 1972, кн. 11, 163.
3. Лиризъм (във 2 знач.). В цялата композиция се долавяше любовта на Рихтер към Шубертовата песенна лирика, с нейната мечтателна романтика, радостна атмосфера и тих трагизъм на несбъднати мечти. НК, 1958, бр. 9, 5. Цялото му [на К. Цонев] изкуство, .., е пропито с мъжествена нежност, с приглушена сурова лирика, която блести преди всичко в колорита, в баграта. Е. Каранфилов, Б III, 186.
— От лат. lyricus през рус. лирика.