ЛЍРКА ж. Остар. Умал. от лира2; лиричка. Често Иванчо, кога как останеше насаме с булката си да се похвали, за да я направи още по-весела, разпасваше си кемеря от кръста, изсипваше напреде ѝ спечелените си на младо време пари, които и преброяваха ведно. Те бяха тъкмо 200 лирки. Ил. Блъсков, ПБ II, 52.