ЛИС, лѝса, лѝсо, мн. лѝси, прил. 1. За човек — който е с частично или изцяло окапала коса; плешив, лиси. Главата му е лиса, ораснала само към тила. Н. Хайтов, А, 63. Кардинал Йоанициус беше подвижен, костелив, ухилен старец с лъскаво лисо теме и ореол редки жълтеникавобели коси зад ушите и на тила. Д. Добревски, БИ, 109.
2. За добитък, кон или куче — който има бяло петно козина на челото си; лиси, бряз. Вслушай се добре в нощта и кажи не чуваш ли блеенето на агнетата и стъпките на лиси биволи и златороги волове? К. Петканов, ЗлЗ, 145. — Хайде, Петьо, хайде, ще събираме добитъка. .. Кравите в стопанството ще дадем, а на тебе ще оставим това, лисото теленце... Кр. Григоров, Н, 169. Кончето беше едно такова — дето трудно ще познаеш възрастта му. Мъничко, .., с вирнати уши и лисо петно па челото. Кр. Григоров, Р, 35.