ЛЍСА ж. Обикн. в обръщение или в съчет.: Кума Лиса. В детските приказки — название на лисицата; лисана. Щом реката се отдръпне в коритото си, избитата и зашеметена риба остава из тревата и в калта и Кума Лиса се облажва с туй ядене. Ем. Станев, ЯГ, 44. В Италия има дълбоки кладенци с по две кофи... Веднъж Кума Лиса се приближи до един такъв кладенец, .. и надникна.. А. Каралийчев, ТР, 124. Тя лежи като умряла. — Хубав бакшиш за бабата — казал дядо и хвърлил лисицата на колата. Дядо води воловете напред, а престорената Кума Лиса се залавя да изхвърля. Т. Икономов, ЧПГ, 3.
◊ Кума Лиса. Разг. Хитър човек; голям хитрец. Не ще (не яде) лиса грозде, че е кисело. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой лицемерно заявява, че не харесва и не желае нещо, което всъщност желае, но не може да го постигне или да го има. Що ще лиса па пазар. Разг. 1. Употребява се, когато хитър човек не се явява там, където присъствието му не е удобно или е опасно. 2. Употребява се, когато потаен човек се въздържа да заяви открито нещо, което знае или да изкаже своето мнение.