ЛЍСВАМ, -аш, несв.; лѝсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. лѝснат, св., прех. 1. Изхвърлям изведнъж или няколко пъти вода или друга течност обикн. от някакъв съд; плисвам. През един двор на съседната улица изскърца врата. Една жена се подаде на прага и лисна леген с вода. В. Нешков, Н, 135. Дойде и нашият ред. С викове и смях ние навалихме към чешмата, пиехме, плискахме лицата си, гребяхме в шепите си и лисвахме водата във въздуха. Сп. Кралевски, ВО, 13. Зад кошарата до самия геран посади и градинка и когато вадеше вода, все лисваше по една кофа на чушките и зелето. Ст. Даскалов, ЕС, 42. Лиснаха една тенекия газ на къщата и я подпалиха. К. Георгиев, ВБ, 70.

2. Непрех. За течност, обикн. вода, дъжд — внезапно, изведнъж в голямо количество и с голяма сила се изсипвам, потичам; руквам, плисвам, лисвам. Водата лисна, обля слисания Бакърджиев и потече по лицето му. Д. Добревски, БКН, 116. — Хайде бре, какво се потривате, ставайте, че мръкна, недай боже да лисне един дъжд ще изпукаме, никой няма един залък хляб да ни подаде. Ем. Робов, СбСт, 1957, 169. А ний сега пишем договори, редим точки и параграфи, плащаме на юристи, на специалисти и накрая пак комините задръстени, мазилката се рони, гредите се люлеят, а лисне ли дъжд, вали, колкото вали отвън. Чудомир, Избр. пр, 145. лисвам се, лисна се страд. и възвр. от лисвам в 1 знач. Един неделен ден през пролетта той стана твърде рано, потършува тук-там по двора и край оградата, па се обръсна, лисна се със студена вода на кладенеца, дано му се проясни. Кр. Григоров, Н, 59.


Източник: Речник на българския език (онлайн)