ЛЍСИН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на лиса или е свързан с лиса. Лисицата нададе врясък: — Олелеее! Крачето ми! Вълкът, като чу лисиния врясък, се уплаши много, прасна с автомобила си през гората слепешката между дърветата и се провали в един дол. А. Каралийчев, ТР, 38-39. Облякъл котан кожуха, обул червените обуща, препасал сабята, взел и гуслата — преправил се на гуслар и тръгнал към лисиното жилище. Елин Пелин, ПР, 205.