ЛИСЍЦА1 ж. 1. Хищен бозайник от семейството на кучетата обикн. с ръждивокафява с червенозлатисти оттенъци козина, изправени уши, остра муцуна и с дълга рунтава опашка. Vulpes vulpes. По размери лисицата е много по-малка от вълка. У нас тя живее из горите на цялата страна .. Лисицата преследва зайчета, мишки, сърненца, яребици, .., дори бръмбари и други насекоми. Зоол. VII кл, 1965, 132. Като вдигна [Теодосий] главата си, той видя една лисица на пътечката. Зверчето го гледаше с малките си хитри очички, без да мръдне, с щръкнали уши. В устата си лисицата държеше някаква птичка, а рунтавата ѝ опашка лежеше на земята като малък житен сноп. Ст. Загорчинов, ДП, 210. Мнозина се занимаваха с лов, .., ходеха и за лисици, намираха дупките им. Й. Йовков, Ж 1930, 65. — Бачо Георге, не береш добре — цели гроздове оставяш! — Нека да остане малко грозде за зайците и лисиците. К. Петканов, СВ, 182. Лисица дваж в капан не влиза. Послов. Рекли на лисицата, а тя на опашката си. Погов. ● Нар.-поет. В съчет. Кумица лисица. Догде я носел [лисицата], тя думала: „Болен здраваго носи, болен здраваго носи.“ Влъкът я попитал: „Какво думаш, кумице лисице?“ Христом. КМ II, 189.
Прен. Неодобр. Като сказ. опред., приложение или в обръщение, обикн. във възкл. изр. За изразяване на отрицателно отношение към човек, който е много хитър, който е голям хитрец. Всички бяха убедени, че Божан е обрал баща си. Като го гледаха с увиснала, превързана глава, .., казваха: — Каква лисица е той! Преструва се на светец. Елин Пелин, Съч. III, 62. Не ѝ се доверявай, Capo, Красимира е лукава... Лисица! Питай мене старата... Как беше оплела Александра! Ти знаеш? Тя магия му правеше .. Хитра е, магьосница е... Ив. Вазов, Съч. XX, 122. — Тинко, Тинко!... — клатеше глава Аврадалията. — Ех, каква лисица е той, какъв сметкаджия!... Г. Караславов, СИ, 19. Майстор Томан излезе от канцеларията [на Замфир Петров] с чувство на безпокойство. „Ах, лисицата му с лисица! — мислеше си той, като минаваше през двора. — Как само умее да те подпита, как знае да те завърти!...“ Д. Ангелов, ЖС, 103.
2. Кожата на това животно, използвана за направа на кожени палта или за гарнитура към зимно облекло. Носеше син сукман и къса скуртейка с лисици. Й. Йовков, ΒΑΧ, 133. Шапка от лисица. Палто от лисица.
◊ Летяща лисица. Огромен прилеп, който обитава местата с тропически климат; летящо куче. Pteropodidae. Тези грамадни прилепи през деня висят по клоните, а нощем се носят из въздуха и търсят храната си. Наричат се летящи лисици или кучета, а местното население ги нарича калонги. В. Атанасова, ДБ, 50. Морска лисица. Плоска, сплесната риба с опашка, ясно отделена от тялото и с единични бодли по гърба и по корема. Raja clavata. Някои дънни риби, като калкана, морската лисица, морската котка, са плоски; цветът на тялото им се слива с околната среда и ги прави незабележими за техните неприятели. Д. Славчев и др., БМ, 50. Старият рибар кърпеше една мрежа с дрянова игла. Над главата му съхнеше пастърма от морска лисица. А. Каралийчев, НЗ, 97. Платинова лисица. Полярна лисица, подобна на сребърната с черни и бели косми с черни върхове и светлосин пух, поради което кожата ѝ е много ценна. Полярна (северна) лисица. Лисица, която обитава арктичната и субарктичната област, с кожа синкавокафява през лятото и съвсем бяла през зимата. Alopex lagopus. В тундрата се срещат северният елен .., полярната лисица, белият заек. Л. Мелнишки, К, 30-31. Пустинна лисица. Пустинна лисичка, фенек. Megalatis Zerda Zimm. Пустинята е населена с много животни ..; пустинната лисица — бичът на пернатите обитатели на тези места: жеравите и пясъчните кокошки, които се движат на ята. П. Цолов, Т, 23. Синя лисица. Вид полярна лисица с много ценна кожа, синкава на цвят. Синята лисица живее главно на Командорските острови. Синята лисица е рядкост и затова кожата ѝ е твърде ценна и търсена. Я. Басан и др., ТКП, 31. Сребърна лисица. Вид полярна лисица с черна, изпъстрена с бели косми много ценна кожа. И тъй, ние седим с домакините в стогодишната дървена къща и започват да се разказват истории за сребърната лисица. Й. Радичков, НД, 20. Степна лисица. Дребна лисица, обитаваща степите на Средна Азия и Северен Китай; корсак. Vulpes corsak.
~ Въртя очи като лисица <пред курник>; въртя очите си като лисица <пред курник>. Диал. Преструвам се на кротък, наивен; хитрувам. — Каква ти е работата? — Раздразнено попита Димо и продължи: — Та само ти ли имаш работа? Зная те аз тебе. Слагаш се като слагушка и въртиш очи като лисица пред курник. И с тебе имам сметки да уреждам. К. Петканов, МЗК, 139. Девет (дванайсет) лисици в една дупка ще спят. Диал. Много е студено, голям студ е. Ясно небе, дебел сняг, вятър бръсне, та нощес девет лисици в една дупка ще спят. Дера лисици. Жарг. Повръщам. При голямо вълнение винаги дера лисици на кораба. Казали (рекли) на лисицата, а тя на опашката си. Разг.; Мечката на лисицата, а лисицата на опашката си. Диал.; Накарали лисицата на работа, а тя опашката си. Разг. Употребява се, когато карат някого да свърши някаква работа, а той я прехвърля на другиго. — Това ще кажа: малко сме. Да слязат още хора от оброчището. Ако не знаят да въртят меч, да орат барем знаят. Само да не стане тъй: казали на лисицата, а тя на опашката си! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 234. Като лисица хитрувам. Разг. Много и изкусно хитрувам. — А сега хитруваш [Живко] като лисица. От гърци си взел тая хитрина, ала между нас тя не струва счупена бодка. Р. Стоянов, М, 32. Като лисица хитър. Разг. Много хитър. Като лисица в капан. Диал. 1. Ирон. В съчет. с прокопсал съм. Никак не съм прокопсал. 2. В съчет. със замислил съм се. Много, дълбоко съм се замислил. Като лисицата с опашката си. Разг. Небрежно, повърхностно. A, u mu изчисти стаята като лисицата с опашката си, я гледай колко прах има по полиците. Лисица<та> на пазар не излиза (ходи); лисица на пазар излиза ли. Разг. 1. Употребява се, когато хитър човек не се явява там, където присъствието му не е удобно или е опасно. На Даньовата механа те [Кунчо и Гюлчето] се спряха един до друг зад гърбовете на навалицата от хора и подириха с очи дядо Минчо. Дириха го, но не го намериха. — Що ще лисица на пазар — пошушна тихо Гюлчето на Кунчевото ухо и го дръпна към черковните врата. Ц. Церковски, Съч. III, 235. 2. Употребява се, когато потаен човек се въздържа да заяви открито нещо, което знае или да изкаже своето мнение. Γерчо: — Враг номер две — поп Кънчо. Заслужава особено внимание. Лисицата на пазар не излиза: хитър, двуличен, няма вяра за пет пари, но от религията си живурка като бъбрече в лой. Мери: — Герчо, смайваш ме с твоите анали. В. Нешков, П, 181. Лисици да ловиш. Разг. Употребява се, когато някое място е много задимено. Мътни облаци дим се носеха из малкия салон на читалището, .. — В тоя дим лисици, изглежда, ще ловите? — подхвърли Левски. Ст. Дичев, ЗС II, 125-126. Мина ми лисица път; ще ми мине лисица път. Разг. Не успях да постигна (няма да постигна) това, което желаех, което бях предприел (което ще предприема); претърпях неуспех, не сполучих (ще претърпя неуспех, няма да сполуча). — И ти смяташе да намериш село без кучета, ама ти мина лисица път. Какъв началник беше, а сега те гони Минко Кузов! Дано ти дойде поне малко от малко ум в главата. В. Нешков, Н, 342. Гледай ти, накъде отива нашата демокрация! Не, господа, няма да го бъде. Лисица ви е минала път!... К. Калчев, СТ, 12. Лаком човек е Динето — земя има колкото половината село, а пък за още ламти. Готви се да купува за селото, а си прави сметката да изоре целия кър... Но лисица ще му мине път. К. Петканов, СВ, 39. — Щом у тебе не е останала капка доблест, на събранието ще се разберем! — Само да ти не мине лисица път! — подхвърли през рамо Ралчо и тресна вратата след себе си. Ст. Даскалов, СЛ, 164. Одрах лисицата. Диал. Повърнах от напиване. Простряла се някоя лисица на път. Диал.; Умряла е някоя лисица. Разг. Шег. Казва се на човек, когато посети някого, при когото не е ходил дълго време. Развързал съм като лисицата войската. Диал. Неодобр. Захванал съм много работи, а няма да ги свърша. Стара лисица. Разг. Опитен, обигран, обикн. в непочтени планове и комбинации, човек; измамник, хитрец. По-трудно беше с изменниците и отстъпниците между своите. По-трудно беше с Йосифа от Pana — тая стара лисица и свиреп вълк в същото време. Д. Талев, ГЧ, 442. — После ли? Ех, макар да беше [калугерът] и от нас по-силен и по-як, ние го набихме и вързахме, а ти му взе расото и се преоблече като калугер, за да влезеш в манастира незабелязан... — Стара лисицо, надхитри ни! Ст. Загорчинов, ДП, 37. Удрям / ударя и лисица и заек. Диал. Имам голям успех в работата си; успявам, сполучвам много. Хитрата лисица влезе в стъпица с двете нозе. Диал.; Хитрата лисица с двата (четирите) крака (в капана). Разг.; Хитрата лисица с двата (четирите) крака (в клюсата). Диал.; Хитрата лисица попаднала в клопка. Разг.; Хитрата лисица право в стъпица. Диал. Употребява се, когато хитър и обикн. нечестен човек в стремежа си да изиграе другите, сам загазва, пропада. Аз вървех ден и нощ по дирите му [на Йосиф], момчетата ми капнаха и без сън и без залък хлеб понекогаш, тука людете проплакаха от него и най-после хитрата лисица влезе в стъпица с двете нозе. Д. Талев, ГЧ, 151-152. Домна мислеше, че се е изплъзнала от окото на работничките и че малцина са тия, които знаят причината за нейното напускане на фабриката. Но още на другия ден, след като Домна не се яви на смяната, новината се разнесе във флаерното отделение. — Хитрата лисица попаднала в клопка!... Б. Болгар, Б, 118.
ЛИСЍЦА2 ж. Обикн. мн. Две криви плоски дървета, които съединяват задната ос на волска кола с разтоката; лисичини. Цялата кола на Гмуреца беше разглобена парче по парче. На една камара бяха наплатите и спиците, на друга главините, шините, столовете и климиите. Процепът, яремът, лисицата и опашницата се пружеха край комина. Ст. Даскалов, СЛ, 77. Разшетал се Доко, впрегнал, .., закачил брадвата и повел колата. Баща му седнал турски отзад на лисиците, подпрял гръб на чувала със сеното. Чудомир, Избр. пр, 25. От секо дърво лисица не стая. Погов., СбНУ XLIX, 779.