ЛИСЍЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от лисица.
2. Малкото на лисица. Един орел си направил гнездо на едно голямо дърво сред гората и измътил малки голи орлета. Под същото дърво Кума Лиса си изровила дупка, поселила се там и завъдила челяд — малки хитри лисичета. Елин Пелин, ПР, 156. При нея [старата лисица] излязоха цяла тълпа млади лисичето, почнаха да повтарят движенията на майка си. Й. Радичков, В, 138. Овдовяла лисицата със дванайсе лисичета. Нар. пес., СбГЯ, 146.