ЛИСЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Лисичи; лисичев. Постоях малко и ето оттам, отдето се чуваше глъч и гюрултия излезе един човек с длъг лисичен кожух. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 29. Има рудища, гъбави с злато, сребро, .., и множество кожи ренски, лисични. Ив. Богоров, КГ, 207.