ЛИСЍЧКА ж. Умал. от лисица; лисанка, лиска. Една ноемврийска сутрин дядо Мирьо извади от капана малка, черна лисичка. Ем. Станев, ЯГ, 44. Да ми удариш десетина яребични крилати! .. — И една лисичка опашата. А. Каралийчев, ПС 1,158. Но хитрата Лиса вместо край реката, гъските подкара право към гората. А те я поглеждат и се чудят всички: — Че нали в гората живеят лисички? С. Ангелов, ХЛ, 9. ● Нар.-поет. В съчет. Кумичка лисичка.
◊ Пустинна лисичка. Дребно животно от групата на кучетата, обитаващо Арабия и Северна Африка; пустинна лисица, фенек. Megalatis Zerda Zimm. Над главата ми изпърха пустинна чучулига, а след нея по близката дюна притича фенек — пустинната лисичка, милото животинче с големи уши и умни очи. П. Бобев, К, 35.