ЛЍСКА1 ж. Умал. от лиса; лисанка, лисичка. Между дърветата се мярна ръждивия кожух на лиска.
ЛЍСКА2 ж. Геол. Мергелна глинесто-пясъчна, ронлива и цепеща се на тънки пластове сиво-синкава маса, съдържаща варовик, която се използва за покриване на къща вместо керемиди. Планините тук са съставени предимно от варовици, лиски, пясъчници, конгломерати, туфи от мезозойско време. Ст. Петров, П, 32. Изградена е [Източна Стара планина] от пясъчници, мергели и лиски. Й. Радичков и др., ГСП, 9. Като стигна реката, той запретна крачоли, за да мине брода... Когато дойде до средата, където дъното беше чисто, издълбано в лиската, той усети, като че дребни рибки го гъделичкат. Ст. Даскалов, СЛ, 20.
ЛЍСКА3 ж. Вид водна птица с тъмна окраска, голяма колкото неедра кокошка от семейство водни кокошки. Fulda atra.
ЛИСКА̀ ж. Диал. Тънка коричка сапун; лискунка, лъскунка. — Други път. Сега прощавай! — / ѝ подаде той ръка. / Тя в ръката му постави / чер сапун, една лиска. Н. Хрелков, Пл, 1969, кн. 23, 19.