ЛЍСКАМ, -аш, несв., прех. Простонар. Плискам. Някои от тия, които гасяха, като се убедиха, че е безполезно да лискат вода, побягнаха към домовете си. Т. Харманджиев, КЕД, 225. Филев се изми, после на няколко пъти през деня лиска главата си с вода, но не се разведри. Б. Несторов, АР, 209. Моторницата се наклоняваше и от време на време загребваше вода. — Лискай, бай Флоранчо! — обаждаше се лодкарят, за да ни успокои. Ст. Даскалов, ЕС, 81. Рано подрани Драгана / на бели Дунав на вода, / на бели плоча стоеше / бело си лице лискаше. Нар. пес., СбНУ XLI, 398. лискам се страд., възвр. и взаим. Не бива да се лиска мръсната вода на улицата. Δ По жегата току се лиска с вода. Δ Децата се лискаха с вода и пръските летяха далече около тях.
ЛЍСКАМ СЕ несв., непрех. За течност — изливам се от съда или мястото, в което съм. Догана видя снаха си Йорданица да влиза в двора с кобилица на рамо. Тя като че бе разтревожена за нещо. От менците ѝ се лискаше вода и се точеше на дълги позлатени струи. И. Петров, MB, 95.