ЛИСТА̀К1, мн. -ци, м. Събир. Листата, шумата на дърво или на много дървета; шумак. Дърветата бяха не само дебелостволи, многоклонести и бухнали от яснозеления си пролетен листак, но се издигаха на нещо като площадка, образувана от коренищата им. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 18. В градинката ставаше свежо. През листака на смокинята надникваше вечерницата. К. Константинов, Избр. разк., 20. Септемврийският вятър виеше, пропълзяваше по изместените керемиди на къщурката, свиреше между тях и клатеше листака на ореха. М. Грубешлиева, ПП, 64. Лятно време гората ни мамеше с буковата си хладина .. Дядо Йорго ще се ослуша в шума на листаците, ще забие кривака в земята и ще заниже спомените си. Ст. Станчев, ПЯС, 86.
ЛИСТА̀К2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Книж. 1. Брой. Днес е нам много драго, .. като издаваме нине двадесят и четвъртий листак от тях [„Български книжици“]. СбПер. п II, 66.
2. Печатна кола. От периодически издаваните романи на ревностния книгоиздател г. Н. Тодоров, са излезли вече два листаци от „Тайните на инквизицията“ , .., и два листаци от „Цариградските потайности“. Ч, 1875, бр. 6, 284.
3. Вестник или възвание, позив. Роялистите са ядосваха, задето оставят да живее и да пише убиеца на царя им, а катадневните листаци, които излазваха из царския дворец, призоваваха непременно отговора му [на Милтон]. Ч, 1875, бр. 10, 446.