ЛЍСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от листа, който се състои от листа, шума. Между обрасли брегове се вие Камчия, / преляла / под възлести каваци, впили тих поглед / в жълтата вода. / .. / и ако рядко слънчев лъч пробие листвения шатър, / на дъното заблясква сякаш един изкъпан изумруд. А. Германов, М, 13.
2. Остар. Листнат. Сичко под небето почива, ..; дини и пъпеши лъснали челата си изпод дългите си листвени милини. Ил. Блъсков, ЗК, 140.