ЛИСТЀНЦЕ1, мн. -а, ср. Умал. от лист1 и от листо1; младо или малко листо1, листец1, листце1, листче1. Зазеленя и дъбът. От набъбналите пъпки се източиха свежите листенца. П. Бобев, ГЕ, 29. Непознатият подигна синята покривка, под която се показаха зелените листенца на малки червени репички. К. Калчев, ЖП, 135. Минаха дни и белите листенца на ягодовото цветче изтъняха и се сбръчкаха. Л. Галина, Л, 108.
ЛИСТЀНЦЕ2, мн. -а, ср. Рядко. Умал. от лист2 и от листо2; листче2, листце2, листец2. Още пазя листенцето, на което тайно на украдки, няколко кривашки черти съм се опитал да надращя оригиналната физиономия на стареца. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 300. Винаги преди да започне работа, той изваждаше на малката маса, закована здраво на пода, някакви мънички листенца хартия, покрити с гъсти редове букви, цифри и разни други знаци. Д. Талев, ПК, 120. Спри се пред тази витрина: в десния ѝ ъгъл са събрани някакви парцаливи дрешки, до тях — малко окъсано тефтерче само с З листенца. Т. Генов, Избр. пр, 302.