ЛЍСТНИК1, мн. -ци, м. Диал. 1. Отсечени клони с листата, шумата, напластеня от лятото за храна на добитъка през зимата; листница, бръст, бръстина, вършина. Стадата, закърмени със сочна балканска трева и листници, дават най-вкусното балканско мляко и месо. З. Сребров, МСП, 15. Листниците, които ловците и кооператорите от стопанството струпаха през есента за храна на горския дивеч, бяха заринати дълбоко под снега. П. Стъпов, ЧОТ, 114. Ойдоа [Стоян и Рада] в гора зелена, / ойдоа, листник да берат. Нар. пес., СбНУ LIV, 289.
2. Купа от такива клони; листница. Нашенци спират край някой листник, събарят снега отгоре, измъкват гранки с изсъхнала, но зелена шума, товарят, превързват с въжета и отново поемат към село. Кр. Григоров, ОНУ, 177. На дебелоствола черница ще видиш щърково гнездо, събрало пряспа неулегнал сняг, от островърхите листници и купни царевичак ще чуеш познатата птича врява. Б. Обретенов, С, 59. — Ноще баща ти спеше на даямите — нали се гоеше стоката. Трябваше и листници да склаждат. З. Сребров, МСП, 73.
ЛЍСТНИК2, мн, -ци, м. Остар. Книж. Списък, листа. В него ден [попечителството] реши: .. да ся направи опис в един листник превървен (..) и запечатен, дето да стане разпис на всичките еднородци, що обитават в тоя град и да ся призоват на помощ. ДЗ, 1868, бр. 28, 105.