ЛЍСТНИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от листа, от шума. Глухо долиташе отвън бълбуникането на поточето сред листниковия канал. Ив. Хаджимарчев, ОК, 301. Листникова маса.

2. Спец. За зеленчук — който е само от листа; листен. Спанакът, копривата, киселецът, магданозът са високовитаминозни листникови зеленчуци.

Листников фураж. Сел.-стоп. Изсушени заедно с клоните листа от широколистни дървета, обработени за груб фураж. Листниковият фураж се приготовлява предимно от дъбова шума, но може и от върбова, тополова, акациева и др. Осн. сел. стоп. VIII, кл. 99. В Рила, в Средна гора и в Стара планина има 26 пункта за хранене на елените и сърните .. Складиран е и около 260 кубика листников фураж. ВН, 1960, бр. 2609, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)