ЛЍСТНИКОВИЦА ж. Диал. Сопа, тояга, пръчка, направена от листник. Идваше ѝ да бе взела една листниковица, па като зърне някой пременен мъж или жена с копринена забрадка — да ги запуха и да им рече: — Къде, къде се понесохте. Кр. Григоров, И, 112. Щом ги впрегнеше, току измъкне една некастрена листниковица от дръвника и почва да маха, да удря добичетата. РД, 1950, бр. 103, 2.