ЛИСТО̀1, мн. листа̀ и (диал.) лѝсте, ср. Лист на растение; лист1. Една червена калинка пълзи по листото, паднало от сливата. З. Сребров, Избр. разк., 167. Денят беше толкова тих и зноен, че дори в блатната тръстика не трепкаше ни едно листо. Г. Караславов, СИ, 70. Златко и Босилка сръчно нижеха на дългите губерки листо подир листо [тютюн]. М. Кюркчиев, ВВ, 60. Есенно време, когато листата ѝ [на крушата] опадат, между гъстите ѝ клони, нагърчени от вятъра, все ще има едно-две гнезда. Й. Йовков, ЖС, 65. От овошките беха нападале по земята засъхнале листа. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 140. Учениците се запознават с различни видове стъбла, корени, листа, .., както и с най-характерни случаи на видоизменени органи. М. Воденичаров и др., ЕБ, 8.
◊ Запиши го на буково листо. Диал. Откажи се от тях, няма да ти ги върнат, няма да ти се изплатят (за пари, дадени в заем, за дълг към някого). Като листо треперя (разтрепервам се, потрепервам). Разг. Много силно треперя (разтрепервам се, потрепервам). — А пък сънища, стрино Митро, сънища, сънища, — да идат у пусти гори — страх да те побере!... На, като листо треперем! М. Георгиев, Избр. разк., 166. Другарите си зашушнаха и погледнаха подозрително на гузните двама души, съвсем като листо разтреперани от страх. Ив. Вазов, Съч. VIII, 52. — Ахмак! — извикал дядо Либен и потреперал от яд като листо. Л. Каравелов, Съч. II, 52. Под <дърво и> листо търся (диря); под листо и камък търся (диря). Разг. Навсякъде търся. — Мен ме дирят под листо. Ив. Вазов, СбНУ I, 76. Сега сигурно Годеслав я диреше под листо, но юнаците бяха спокойни, защото никога баща ѝ не би се сетил да я дири в това затънтено село. Ив. Вазов, Съч. XIV, 54. Никога още не бяха правили двудневна блокада. Значи — търсят под листо и камък. В. Андреев, ПР, 22.
ЛИСТО̀2, мн. листа̀, ср. Остар. 1. Лист2 (в 1 знач.). // Страница на книга. Той преобръщаше всяко листо бавно и внимателно, като си плюнчеше постоянно пръстите. Ив. Вазов, Съч. VII, 14. Нижат се така ден след ден, като листо след листо се прехвърлят страниците на досадната книжка. Т. Влайков, Пр I, 167. Разнообразното скално богатство на Витоша се изчерпва с общо име „камънаци“, най-отегчителното листо от живата книга на витошката природа. П. Делирадев, В, 39. На тая книга / превърнахме листата ний. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 71.
2. Лист2 (в 5 знач.). Те ми дадоха едно напечатано листо, което продавали хлапаци из улиците с викове. Ив. Вазов, Съч. XIII, 13. — Ти не подписа ли по-рано едно листо — за мира, дето беше! П. Велков, СДН, 264. Веднъж, не знам отгде се бе вземало / едно листо от вестник „Папагало“ / на масата във нашто кафене. Д. Подвързачов, Б, 113.
◊ Обръщам / обърна (отварям / отворя) другото листо. Диал. Почвам да говоря или действам по съвсем друг начин, обикн. противоположен на досегашния. — Не се оказа [Деню Възелът] налице пак, г-н кмете. И колата му е на двора, кай, и брадвата му е на дръвника, а той не се оказа. — Ще се окаже, думам, ще се окаже и цял ще се покаже, ама кога обърна другото листо. Чудомир, Избр. пр, 267. — Де е Красимира? В бягство. Де е Рад Лупу? В пропастта! Александър не глуми, знаете го .. — Аз ви отворих другото листо сега. Ив. Вазов, Съч. XX, 181.