ЛИСТОПА̀Д м. 1. Ед. и мн. Окапване, опадване на листата обикн. на широколистните дървета през есента. Есента! .. Да вдъхнеш тънката дъхава парица на угарите, да прекосиш гъстите зелени четки на младите посеви, да затънеш в мекия разкош на листопада. С. Северняк, ИРЕ, 371. Като почне листопадът в широколистните гори, сърните търсят подслон между иглолистните дървета. П. Петков, СП, 48. Листопадът представлява подготовка на дърветата и храстите към неблагоприятния зимен сезон. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 71. Тъй с листопади и развигори, с грижи и радости продължава животът в старата гора. Продължава най-истинският живот — животът на природата. Б. Геронтиев, Б, 38.
2. Само ед. Обикн. с предл. п о. Периодът през годината, времето от годината, когато окапват листата; есен. Буковите гори бяха пламнали, сякаш запалени от есента. Листопадът настъпи и навред из леса човек газеше медночервена шума. Ем. Станев, ПЕГ, 124. Все съм виждал по нашите гори големи зверове, но глиганът, който боляринът уби по листопад, ни измори, докато го довлечем до дядо Стамен. М. Смилова, ДСВ, 143. А по хълмовете песъчливи и златисти растяха лозници с тъмни като рубини гроздове, от които по листопад в каменните подземия на болярските къщи плисваше пенливо и гъсто като човешка кръв вино. П. Константинов, ПИГ, 24. Редее старата гора, / настъпи листопада. Т. Харманджиев, П, 76. Трепнат грани полуголи, / шепнат листи златоткани / за забравени романи / с ученички късополи / през печален листопад. Хр. Смирненски, Съч. II, 41.
3. Само ед. Старин. Славянско название на месец октомври или ноември; листокап. Ноемврий (листопад). Има дни 30. Денят има 10 часа и нощта 14 часа. Лет., 1869, 34.