ЛИСТЦЀ1, мн. -а̀, cp. Умал. от лист1 и от листо1; младо или малко листо1, листенце1, листец1, листче1. Дъбовете, които се срещаха тук-там, пазеха сухи листца, да напомнят сякаш за своята сила срещу ветровете и мразовете. Ст. Даскалов, СЛ, 485. Една хубава лакирана черупка от орех стана люлка на Палечка: сини листца от теменужка бяха нейната постеля. Св. Минков, СЦ (превод), 65. Вятърът ся запрял; не трепва никое листце. Ц. Гинчев, ДТ, 7.
ЛИСТЦЀ2, мн. -а̀, cp. Умал. от лист2 и от листо2; малък лист2, листенце2, листче2, листец2. Да земем едно малко листце от хартия, да го окачим на свилена нишка, па да земем стъклена цев, та да я натръкаме ο сукно и после да я примъкнем при онова листце. Й. Груев, Φ (превод), 160. Из него [служебника] изпада някакво листце. Жан ся навожда да го подеме .. Той гляда трепешком на тая хартия .. чете .. то било болничен билет. С. Радулов, ГМП (превод), 32. Среброто има чист бял цвят, бива възмяко и розтегливо, та от него може да ся правят най-тънки листца (варак) за посребряване. С. Веженов, X (превод), 63.