ЛИСУ̀ГЕР м. Мъжка лисица. Тя [лисицата] беше мило и неспокойно животно, .., с малко големички, черни, триъгълни уши и с не особено красива калнозеленикава козина, защото беше мелез от майка въглищарка и баща червен лисугер. Ем. Станев, ПЕГ, 71.

— Други (диал.) форми: лесѝгер, лесѝгap, лисѝгер.


Източник: Речник на българския език (онлайн)