ЛИТ, лѝта, лѝто, мн. лѝти, прил. Диал. 1. За плат — неплътен, рядкотъкан, рехав. По литите му, отъркани потури са налепени кръпка до кръпка, късото му кожухче е нацепено, и из цепнатините изскочила вълна. Елин Пелин, Съч. IV, 262. Изплашен глас се налага, издига се над другите: — Ще бягам от това село! Махна с ръка, накани се да излезе от дюкяна. Беше Пенчо Хъркалът. Надсмяха му се. Гледаха литите му потури, просенения му забун и се чудеха на смелостта му. К. Петканов, СВ, 22.
2. За цвете — което е с рядко венче. Литата ружа цвети само четири листа. СбНУ VII, 467.
— От гр. λιτός.