ЛИТА̀ВРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до литавра. Онзи, който таз реч кажел, / всичко в негова е власт — ще да славят младостта му / звън литаврен тръбен глас. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 58-59.


Източник: Речник на българския език (онлайн)