ЛИТА̀К, мн. -ци, м. Диал. Сукман с тесни поли, част от женската носия в Западна България. Предложих да ѝ услужа с два лева. Едва сега тя [баба Трендафилка] се изправи. Обърса ръце в литака си и се приближи към оградата от вършини и тръни. Ем. Манов, ПС, 24. Сърмата беше признак, че баба Велиновица не е като сиромашките раздолчанки, върху чиито литаци нямаше дори гайтани. Кр. Григоров, Р, 72. На постелке — Илия терзия / и до нега — сестра му Мария, / конци преде на златно вретено / и удева в сребърну иглу, / братю да изшие литак за венчане. Нар. пес., СбНУ XLIX, 124. Послушал е Павел Ангелина: / облече са в нойното руфо / и отиде при своето либе, / ma ѝ виде нойни бели дари — / сто литаци и двеста кошуля! Нар. пес., СбНУ LIV, 260.