ЛЍТАМ, -аш, мин. св. -ах, несв., непрех. Диал. 1. Летя, хвърча. Мър момичко, момичко, / мър стребрена петличко! / Литала си, литала, / кацнала си, кацнала па царови дворови. Нар. пес., СбНУ VI, 16.
2. Прен. Скитам, миткам. Майка му е обичала да лита из града без никаква нужда, като сека градска сваха. Л. Каравелов, Съч. VII, 51. Майка му е лани есен / от тъга убита, / а той гони коконите — / като копой лита. Л. Каравелов, Съч. I, 94.