ЛИТА̀НИЯ, мн. -ии, ж. Църк. Продължителна, проточена молитва; молебствие. Отново верни питаха с възрастваща молитвена литания: — Кой въздава лихоимно на царуващи и бедни мъзда заслужена и слава — на победни бранни лати? Н. Райнов, КЦ, 74. Подир взаимните ни поздравления, монасите, наредени като на литания, влезнаха чрез най-външната и други две железни врати в манастиря. Ч, 1871, бр. 9, 281.
— От гр. λιτανεία.