ЛИТЕРА̀ТОРКА ж. Жена литератор. Кольо обяснява, че в Париж Мина се отдала всецяло на работата си в Сорбоната. Убеден бил, че щяла да стане добра литераторка: четяла денем и нощем, основно изучавала френската поезия. М. Кремен, РЯ, 269. — И за да не скучаете през останалите дни от ваканцията каза на сбогуване литераторката, опитайте се да драматизирате „Втора рота“. Тонич, ББК, 21.


Източник: Речник на българския език (онлайн)