ЛИТЕРА̀ТОРСТВО, мн. няма, ср. Рядко. 1. Дейност, работа на литератор.

2. Пренебр. Създаване на слаби в художествено отношение литературни произведения. Тенисоновите „Царски идилии“ са чисто литераторство, съчинителство, а не поезия. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 170.


Източник: Речник на българския език (онлайн)