ЛИТЕРАТУ̀РА ж. 1. Съвкупност от писмени и печатни произведения с обществено и културноисторическо значение; книжнина, писменост. Тая нова литература, в която все повече се вмъква светско съдържание, измества предишната черковно-религиозна литература, недостъпна за простата маса и чужда за практическите задачи на живота. Б. Пенев, НБВ, 20. // Само ед. Съвкупност от печатни произведения, трудове от областта на дадена наука. — А ти, Босев, ела в неделя у дома, за да ти дам литература около технологията на стихосложението. Г. Русафов, ИТБД, 242. С тая цел вземах със себе си, освен картите и три-четири съчинения, които съставляват всичката литература за Рилската планина. Ив. Вазов, Съч. XV, 5. Той [Загорчинов] се запознава с огромната литература върху боянската живопис, но прави самостоятелен анализ, за да подири твореца. Е. Каранфилов, Б III, 237. Взех да разчиствам речници и справочници, .. Отначало, впускайки се в пределите на тая строга и полустрога литература, имах чувството, че изкачвам Черноглав с торба камъни на гърба си. А. Гуляшки, ДМС, 179. Медицинска литература. Научна литература. Техническа литература.
2. Само ед. Обикн. със съгл. опред. Съвкупност от художествени произведения, обединени по жанр, национална принадлежност, хронологически и др. В детската ни литература много години поред нямаше автор, който някога да не е бил учител. Ал. Спасов, С, 5. Работеше и над трудовете си по италианската, испанската, френската и славянската литератури. К. Величков, ПССъч. I, XVI. Художествената литература се твори от писателя. Г. Цанев, СИБЛ, 126. Нашият живот и така е препълнен с мизерии, .. Нека литературата го описва. Ив. Вазов, Съч. IX, 24. От дяда си и баща си Константин Иречек е наследил любов към литературата и науката, сръчност да учи езици, библиографски стил, умение да пише. А. Каралийчев, ПГ, 185-186. В изящната литература има такива шедьоври, такива перли, които би трябвало всеки да знае наизуст! Д. Калфов, Избр. разк., 366. Американска литература. Антична литература. Апокрифна литература. Възрожденска литература. Криминална литература. Мемоарна литература. Преводна литература. Ренесансова литература. Руска класическа литература.
3. Само ед. Наука, която изучава спецификата на художествения творчески процес на словото като вид изкуство, неговата методология, теория и др.; литературознание. Там [в библиотечния шкаф] са отбор съчинения по литература, по история, по философия. Т. Влайков, Съч. III, 45. Един отличен професор по българската литература, като фалеше извънмерно хумора на „Кихавицата на Салюста“, горчиво жалеше, че това нещо не бе оригинално, чисто българско, ами подражание на Суетона. Ив. Вазов, Съч. IV, 161. Тая бележка засяга впрочем важни обществени въпроси: катедрата по обща европейска литература стои нарочно четири години свободна. М. Кремен, РЯ, 128. // Тази наука като учебен предмет. Големият писател [Мигел де Унамуно] е роден в Билбао през 1864 година. Там той завършва първоначалното си и средно образование. А после следва в Мадрид философия и литература. Б. Шивачев, Съч. I, 144-145. — Вие сигурно сте завършили гимназия тука и ваш учител по литература е бил Георгиев. Ем. Станев, ИК III, 130. Програма по литература.
4. Разг. Учебник по този предмет. Купих си и математиката и литературата за IX клас. Δ Не си беше научил урока, защото си изгуби литературата.
5. Разг. Пренебр. Писмен текст, чието съдържание няма реално покритие в действителността. Официалните доклади, които те [управниците] получават от своите органи, са най-често чиста литература, защото при необходимата йерархичност, страх и кариеризъм, .., никога едно свободно донесение не е налице. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 157. — Народът трябва да бъде научен как да се бори и той ще се бори. Революционната вълна има своя предел по време. Сега тя е на върха си. — Литература! — възкликна Корфонозов. — Кой знае дали вълната сега е на върха си. Ем. Станев, ИК III и IV, 298.
◊ Нелегална литература. Съчинения или книги със забранено от властта съдържание. Моята дейност почва от гимназията. Разпространявах нелегална литература, завеждах кръжоци, после откриха това и ме изключиха. Д. Димов, Т, 78. Прочитна литература. Разг. Съвкупност от разкази, повести, романи, мемоари и под., която доставя естетическа наслада. Странична литература. Съчинения или книги, които се четат допълнително, извън посочените задължителни във връзка с даден въпрос, тема, проблем. Необходимо е да се чете и странична литература за обогатяване на знанията.
— От лат. litteratura. — С. Радулов, Галерея из Монтионовски премии... (превод), 1857.