ЛИТЕРАТУРЩИНА, мн. няма, ж. Неодобр. Литературно явление, което се характеризира с отсъствие на художествен реализъм, на простота в изложението и езика на литературното произведение. В противовес на литературщината и нагласеността, срещани в творби от миналото, се налага тенденцията литературата да се приближи до живота и естествените му форми. С, 1972, кн. 9, 181. Една след друга се заредиха книги, в които човек открива с болка как небезталантливи автори се поддават на лековито писане, как мотивирането на човешките съдби се подменя с литературщина. ЛФ, 1958, бр. 12, 2. Авторът пишеше просто, естествено, без литературщина, с жив и непосредствен език. ВН, 1958, бр. 2050, 4.
— Рус. литературщина.