ЛИТЍЯ, мн. -ѝи, ж. Църк. Религиозно шествие на открито с молебствие, обикн. за дъжд или плодородие. Трябваше човек да види тъжното шествие на литията, за да му се свие сърцето от скръб. Наредени на дълга печална върволица, .., селяните .. мълчаливо вървяха след белите черковни хоругви. Елин Пелин, Съч. I, 75. Когато в църквите не остана ни една педя незаета, хората, които напираха вън, образуваха шествия и понесоха в литии икони, донесени неизвестно откъде. Ст. Загорчинов, ЛСС, 121. Наредено бе да стане велика лития, която щеше да предводи самият патриарх. Б. Димитров, Я I (превод), 106.
— От гр. λιτεία.