ЛИТУРГЍСВАМ, -аш, несв.; литургѝсам, -аш, св., непрех. Остар. Книж. Служа литургия. По пладне в събота се почеват гърмежите от крепостта ..: това показва края на поста и началото на Пасхата. В неделя литургисва самси папата в храма на св. Петра. Т. Икономов, ЧПГ, 87. „Никой да не смее — дума актът на низложението — да има съобщение или да литургисва с тях [свещенослужителите], нито ръка да им целуне или да ги приеме, или да ги почете като архиреи.“ ПСп, 1876, кн. 21-22, 18.
— От гр. λειτουργὤ (вж. Ал. Ничев, Гръцките заемки в говора на с. Бесвина, Леринско, Известия на Института за български език, кн. 8, 1962, 346).