ЛИТУРГЍЯ, мн. -ѝи, ж. 1. Най-важната служба в християнското богослужение, съдържаща четене на откъси от Библията, песнопения, молитви и по време на която се извършва причастие. Когато тържествената литургия завърши и беловласият епископ направи последен поклон пред разпятието, големите камбани отново проехтяха. А. Гуляшки, ЗВ, 75. — Върви и бий камбаната за литургия .. Нека богомолците се съберат. Ц. Лачева, СА, 30. Днес е неделен ден и в лагера щеше да има литургия и панахида за убитите. Й. Йовков, Разк. I, 21. — Изградим ли хижите, литургия ще ви отслужим, благодарствена. Има ли тъдява черква? М. Смилова, ДСВ, 27. Че си идем църкви на ютрина, / на ютрина и на литургия, / u че земем пречисто преческе. Нар. пес, СбНУ XI, 26.
2. Текстът за такава служба. Така, върховната вселенска власт е утвърдила и въвела във всеобщо употребление литургиите, написани от Василя Велики и Йоана Златоусти. ПСп, 1873, кн. 7-8, 61. Да станеме сите калугери, / дение, ноще бога да молиме, / да пейме света литургия. Нар. пес., СбБрМ, 54.
3. Остар. Книга с такива текстове; требник. Това дело, за 4 години довръшено е в Моравия, гдето са били преведени най-главните тогавашни богослужебни и литургийски книги: сиреч, освен Евангелието и Апостола, .., Служебникът (Литургията), Требникът и Осмогласникът Дамаскинов. X. Йоанович, Ц (превод), 4.
4. Диал. Нафора. Бог да убие земя Паливянска, / тамо ся е вяра разверила, / не си ходят во частни черкови, / не ся кръстят, не ся Богу молят, / не си зимат свята литургия! Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 15.
5. Диал. Специални хлябове, приготвяни за различни християнски обреди (Н. Геров, РБЯ).
— От гр. λειτουργία.