ЛИХ, лѝха, лѝхо, мн. лѝхи, прил. 1. Старин. Поет. Който е бърз, буен, напорист. О, лих е всеки вожд по бранните полета, но в Свещения дворец става — плах и несръчен .. — Лек е мечът, а короната — тежи. Н. Райнов, ВДБ, 90. Тъй „из стените на Велика Скития — пише Палаузов, — явява са при устията дунавски ордата на лихи всадници, която смело са хвърля на другия бряг през Дунава“. Т. Шишков, ИБН, 133. Добитъкът става лош и лих, та рита, боде, хапе и пр., повечето от нехарно и нечловечно гледание, докле е бил млад. Лет., 1874, 278. Къдрав, лих поток се пени. П. К. Яворов, Съч. I, 13. Желая те кат ручей лих — покоя. Д. Дебелянов, С 1936, 33. Мома била лиха / овчар наджънала, / стадо му йобзела / заедно с ведрото. Нар. пес., СбВСтТ, 215.
2. Οстар. и диал. Опак, опърничав, капризен, чуден, странен. Па и детето нали час по час иска да се разправя. То е здравичко инак, ала е малко лихо: ноще често се буди и плаче. Т. Влайков, Съч. I 1925, 270. Първите белези за глистие са следующите: дъхът на децата вонее на гнило, ..; стават лихи в прищявките си. Лет., 1871, 131.
3. Остар. и диал. Зъл, проклет. „Ще дойде да живее при мене — утешаваше се Петко. — Снахата е много лиха, той все от нея се оплаква.“ Г. Караславов, Избр. съч. I, 309. Пък лих, опърничав — все наопаки приказваше. Г. Караславов, Избр. съч. II, 454. Погледнах надолу: пропаст! „Да те бутнат — каза някой, — три дни ще се търкаляш... е-хей, чак до село Фотино!“ Знаех, че там е минал партизанският отряд на Антон Иванов, че от това село е почнала и неговата лиха съдба. Ст. Станчев, HP, 82. Человеконенавистникът крие в сръцето си ненавист и злоба, .. Той мисли, че всичко е зло и наопаки, защото той сам е лих и опак. А. Начев, ПЖЧ (превод), 12. Кроткий му и равний дотоле нрав, станал жесток и лих, някакво си униние го обладало. С. Радулов, ГМП (превод), 216.
4. Старин. Потаен, скрит, лукав. Mилкана: — Приказките на Балкана! Страхил: — Тез приказки без думи, Милкано — my лихи като момински блян, ту унили като несвесен сън! П. Тодоров, Събр. пр II, 209. Старият вдигна къща насред село .. Настани се и взе да разнася едни приказки — люти и солени по адрес на отеца .. Сега синът му посягаше към Селвина, най-примерната и лиха мома. Ц. Лачева, СА, 56. Ту било измяна тайна, / ту лих заговор с врага. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 26. — Отецът слънце бди, духът му не умира! / Когато в ужас лих блуждае сред всемира / земята и ридай над жертвите безбройни — / наякват за борба безименните войни. В. Карагьозов, Избр. пр, 99.
5. Старин. Поет. Печален. А знаеш ли, че аз загубвам с нея [внучката] / сам извора на своя лих живот? / Че след сина и, после, след снахата, / останал сам сред оня мръкнал дом, / ти знаеш ли, че аз се бях превърнал / в живелище на сенки и тъги. Сл. Красински, БН, 18-19. Поета срещнах скръбен вече — / тежеше жребият му лих. М. Петканова, С, 41. И твоята душа смирена / пред сянката на спомен лих / трепти печална, като стих / от песните на Пол Верлена. Н. Лилиев, С, 1932, 49.
6. Остар. За число — нечетен, тек. Число, което се дели на 2, нарича се четно или тъкмо, например 14; число, което не се дели на 2, нарича се лихо или нечетно, например 15. К. Кърджиев, А, 71. Всички други числа, които ся не окончават на 0, 2, 4, 6, 8, наричат ся лихи. Хр. Данов, ТПЧ, 101.